Кавърите, надминали оригинала си (част 1-ва)

мин. четене

All Along the Watchtower – Jimmy Hendrix (Bob Dylan)

Снимка: by Michael Ochs Archives/Getty Images 

Толкова много пластове на смисъл и символизъм има в текста на All Along the Watchtower. Нищо чудно, че Боб Дилън печели Нобелова награда за поезия – текстовете (и песните му) повлияват на няколко поколения музиканти и може би формират рока такъв, какъвто го познаваме днес. Песента е култова, но музикантски сама по себе си в оригинал не е кой знае какво.

И тогава влиза Джими Хендрикс – човекът, който не свири на китара. Той не е китарист. Той не е дори музикант. Той е едно с китарата, тя е продължение на тялото му, а момчето, което завинаги остава на 27, е ходеща еманация на рокендрол музиката – тя извира от него като неизчерпаема цветна палитра. До днешни дни не се е родил (или поне не ни е известно) някой, който така да борави с този инструмент. Нещата, които прави, просто не са от тази планета.

Хендрикс взима All Along the Watchtowеr и я окъпва в своите звучни бои. Резултатът е една вечна класика, пълна с много груув и красиви сола, извиращи от сърцето. Дори вокалите му са изключително докосващи и мощни - типичният афро-американски соул. Имат душа!

Дилън не остава безмълвен за кавъра:

„Харесах записа на Джими Хендрикс. Откакто той почина, го свиря по неговия начин. Странно как, когато я пея, винаги чувствам, че това е почит към него по някакъв начин“.


 

Още на следващата страница...

За автора:

Никола Симеонов

Градът ражда красота, вълнение, спокойствие и музика. Едновременно. Обичам да потъвам в това море от звуци и разкази, прокраднали се от ъглите, малките недодялани улички, широките булеварди със свистящи коли-електрони. Градът е голям, като света и малък като него. Хората се търсят в града, в автобуса, в трамвая. Искам да им помогна да се намерят, чрез историите, които самите те не знаят, че мог...

Виж профила

Още по темата: